Дърветата
пълзят със хищни листи
по къщата
и бавно я превземат...
А тя стои
безмълвна и замислена...
И споменът във нея тихо дреме...
Дърветата
на къщата говорят
със шепота
на летни пеперуди...
А тя мълчи,
загледана нагоре...
И спомена не може да прокуди...
14/06/2011
© Георги Ванчев Все права защищены