14 июн. 2011 г., 22:08

Старата къща

672 0 4

Дърветата

пълзят със хищни листи

по къщата

и бавно я превземат...

А тя стои

безмълвна и замислена...

И споменът във нея тихо дреме...

 

Дърветата

на къщата говорят

със шепота

на летни пеперуди...

А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

14/06/2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се да видя прилика с една моя къща, сякаш сме гледали една и съща ! Много харесах твоите багри
  • Хубаво е някъде да спят спомени... и с тихи стъпки да ги разбуждаш!
  • Успях даже да я видя в представите си! Поздрав!
  • Хубаво си го написал!А тя мълчи,

    загледана нагоре...

    И спомена не може да прокуди...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...