finaltouch (Георги Ванчев)
8 291

14 jun 2011, 22:08

Старата къща

Poesía

675 0 4

Дърветата

пълзят със хищни листи

по къщата

и бавно я превземат...

А тя стои

безмълвна и замислена...

И споменът във нея тихо дреме...

Дърветата

на къщата говорят

със шепота

на летни пеперуди...

А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

14/06/2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

Радвам се да видя прилика с една моя къща, сякаш сме гледали една и съща ! Много харесах твоите багри

2011-07-16T13:27:58+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубаво е някъде да спят спомени... и с тихи стъпки да ги разбуждаш!

2011-06-15T15:39:17+03:00
elenasim1 (Елeна)

Успях даже да я видя в представите си! Поздрав!

2011-06-15T12:43:03+03:00
valia1771 (Ивон)

Хубаво си го написал!А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

2011-06-14T22:13:15+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0