14 jun 2011, 22:08

Старата къща 

  Poesía
548 0 4

Дърветата

пълзят със хищни листи

по къщата

и бавно я превземат...

А тя стои

безмълвна и замислена...

И споменът във нея тихо дреме...

 

Дърветата

на къщата говорят

със шепота

на летни пеперуди...

А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

14/06/2011

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се да видя прилика с една моя къща, сякаш сме гледали една и съща ! Много харесах твоите багри
  • Хубаво е някъде да спят спомени... и с тихи стъпки да ги разбуждаш!
  • Успях даже да я видя в представите си! Поздрав!
  • Хубаво си го написал!А тя мълчи,

    загледана нагоре...

    И спомена не може да прокуди...

Propuestas
: ??:??