finaltouch (Георги Ванчев)
8 291

Jun 14, 2011, 10:08 PM

Старата къща

Poetry

671 0 4

Дърветата

пълзят със хищни листи

по къщата

и бавно я превземат...

А тя стои

безмълвна и замислена...

И споменът във нея тихо дреме...

Дърветата

на къщата говорят

със шепота

на летни пеперуди...

А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

14/06/2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Радвам се да видя прилика с една моя къща, сякаш сме гледали една и съща ! Много харесах твоите багри

2011-07-16T13:27:58+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубаво е някъде да спят спомени... и с тихи стъпки да ги разбуждаш!

2011-06-15T15:39:17+03:00
elenasim1 (Елeна)

Успях даже да я видя в представите си! Поздрав!

2011-06-15T12:43:03+03:00
valia1771 (Ивон)

Хубаво си го написал!А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

2011-06-14T22:13:15+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0