valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
15.10.2017 г., 14:07 ч.

Старата къща 

  Поезия » Свободен стих, Друга
1062 0 3

                                                   Старата къща

 

Вървя и гледам – село запустяло,

навярно и тук от живот е кипяло.

Сега е пусто, сиво само Тишина,

видях стара жена, привела снага,

изкривила се е от тежка работа.

Усмихва се и ми подава ябълка,

благодаря ѝ, целувам ѝ ръка!

Къде са хората бабо, питам с тъга,

а тя само навежда глава,

и сълза виждам по едната и страна!

 

Продължавам и виждам стара къща,

тук вече няма хора, никой не се връща!

Направена с желание, да приюти рода

хубава къща била навремето, някога.

Хубава къща, бяла с дървен чардак,

към него поглеждал не един юнак,

да види момичето, голяма мома,

да усети имали го в погледа и пламъка!

Дали дошла от близката чешма,

с надежда една, любимия и да и напие вода!

Да бликне между тях Любовта, истинската!

 

Тихо и пусто е тук Сега,

градината обрасла е с трева.

Старата къща гуши се сама,

няма кой да я поддържа, няма го духа!

 

Дядото и бабата отгоре я гледат така,

спомнят си за някога за младостта!

Децата неуморно в града превиват снага,

внуците дирят късмета си в друга страна!

А имаха старите своя мечта,

да видят и правнуци, някога,

да играят тук, да има веселба!

 

Старата къща гуши се сама!!!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??