СТАРАТА КЪЩА
Старата къща - ето я там,
спотаена и сгушена, съзрях я едвам,
в листака на буйната пролет красива
снишава се още по-жалка и сива.
Минувачи случайни й хвърлят око:
докога ще е тук това грозно петно?!
Ненужна старица, тъй скоро обречена
в забрава за вечност да бъде въвлечена...
А някога стройна била, хубавица чудесна,
облечена в бяло, същинска невеста,
като стопанката млада, която грижливо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация