Старата липа
Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони.
Не е красива тя,
както само преди ден.
Дори аз пред нея не стоя,
от златни багри тъй пленен!
Едно дете
в жълтите листа се рови,
Разпръсква ги със шепи,
сякаш мъчи се отново
да ги закачи.
Есенни листа,
уморени от лъчите,
правейки места,
падат по лехите.
Старата липа
разсъблече своите клони,
падайки, листа
последно правят и поклони!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
