12.11.2008 г., 19:14 ч.
Старата липа
Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони.
Не е красива тя,
както само преди ден.
Дори аз пред нея не стоя,
от златни багри тъй пленен!
Едно дете
в жълтите листа се рови,
Разпръсква ги със шепи,
сякаш мъчи се отново
да ги закачи.
Есенни листа,
уморени от лъчите,
правейки места,
падат по лехите.
Старата липа
разсъблече своите клони,
падайки, листа
последно правят и поклони!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, че красота си сътворил, Пещерски!Облечени в жълто строфи - обожавам!!!
-
Есента-старата приятелка на поетите, красива е, носталгична е, и тъжно разголена и романтично обагрена и въобще - муза за прекрасни стихове, поздрав!
-
Страхотен свеж стих!!!
ПОЗДРАВ!
-
Поклон на листата пред майката липа-хубаво! Поздрави, Пещерски!
-
Обожавам аромата на липите. Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!