Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони.
Не е красива тя,
както само преди ден.
Дори аз пред нея не стоя,
от златни багри тъй пленен!
Едно дете
в жълтите листа се рови,
Разпръсква ги със шепи,
сякаш мъчи се отново
да ги закачи.
Есенни листа,
уморени от лъчите,
правейки места,
падат по лехите.
Старата липа
разсъблече своите клони,
падайки, листа
последно правят и поклони!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
