Старата липа

Poetry » Landscape

860 0 6

Старата липа

разсъблече своите клони,

със своята голота

птиците от там прогони.

Не е красива тя,

както само преди ден.

Дори аз пред нея не стоя,

от златни багри тъй пленен!

Едно дете

в жълтите листа се рови,

Разпръсква ги със шепи,

сякаш мъчи се отново

да ги закачи.

Есенни листа,

уморени от лъчите,

правейки места,

падат по лехите.

Старата липа

разсъблече своите клони,

падайки, листа

последно правят и поклони!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Красива картина си нарисувал!
Поздрав!

2008-11-12T20:47:19+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Ех, че красота си сътворил, Пещерски!Облечени в жълто строфи - обожавам!!!

2008-11-12T20:25:28+02:00
полет (Силвана)

Есента-старата приятелка на поетите, красива е, носталгична е, и тъжно разголена и романтично обагрена и въобще - муза за прекрасни стихове, поздрав!

2008-11-12T20:14:09+02:00
viliana_popova (something else)

Страхотен свеж стих!!!

ПОЗДРАВ!

2008-11-12T19:44:29+02:00
СОЛАР (Дима)

Поклон на листата пред майката липа-хубаво! Поздрави, Пещерски!

2008-11-12T19:36:57+02:00