Старата липа
Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони.
Не е красива тя,
както само преди ден.
Дори аз пред нея не стоя,
от златни багри тъй пленен!
Едно дете
в жълтите листа се рови,
Разпръсква ги със шепи,
сякаш мъчи се отново
да ги закачи.
Есенни листа,
уморени от лъчите,
правейки места,
падат по лехите.
Старата липа
разсъблече своите клони,
падайки, листа
последно правят и поклони!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
