Старата лодка
Старата лодка
Старата лодка закотвена е на брега,
на пясъка мокър заседна с тъга.
Остана сама сега след приказка една
за двама влюбени плавали с нея.
Дъските и разсъхват,изкривяват се сега
голяма морска вълна напира откъм носа.
Слънцето жарко сърдито отгоре я напича,
тъмна рокля от миди за последно облича.
Остана самотна само със спомена,с тъга,
за миналото си си спомняше с усмивка.
Гребеше момчето красиво с нейните гребла
момичето срещу него му изпращаше целувка!
Прегърнати в нея ,щастливи танцуваха в ноща,
а вълните морски следваха ритъма на песента.
Луната им подаряваше своята лунна пътека,
усмихваше им се и радваше се на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
