Старата лодка

Старата лодка закотвена е на брега,

на пясъка мокър заседна​ с тъга.

Остана сама сега след приказка една

за двама влюбени плавали с нея.

Дъските и разсъхват,изкривяват се  сега

голяма морска вълна напира откъм носа.

Слънцето жарко сърдито отгоре я напича,

тъмна рокля от миди за последно облича.

Остана самотна само със спомена,с тъга,

за миналото си си спомняше с усмивка.

Гребеше момчето красиво с нейните гребла

момичето срещу него му изпращаше целувка!

Прегърнати в нея ,щастливи танцуваха в ноща,

а вълните морски следваха ритъма на песента.

Луната им подаряваше своята лунна пътека,

усмихваше им се и радваше се на любовта!