Старата лодка
Вятърът разнася аромат на зряло жито,
сено и непребродени гори и пътища,
вълните морски са примрели в мараня,
поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване
да го погали и целува пред залеза прибоят.
Самотна на брега, отдавна името протрито,
изгубена във времето умира прогнила лодка,
обречена сама да се разпадне от очакване.
Една звезда така и не изплува от водата,
отнесла в дълбините душата на моряка.
Едно момче порасна, завинаги забравило
пътя към брега, и само споменът остана
за незавърналия се баща и лодката,
която беше спътникът му в чакането,,,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
