palenka (П Антонова)
507 18542
27.07.2024 г., 18:48 ч.

Старата лодка 

  Поезия
212 2 7

Вятърът разнася аромат на зряло жито,

сено и непребродени гори и пътища,

вълните морски са примрели в мараня,

поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване

 

да го погали и целува пред залеза прибоят.

Самотна на брега, отдавна името протрито,

изгубена във времето умира прогнила лодка,

обречена сама да се разпадне от очакване.

 

Една звезда така и не изплува от водата,

отнесла в дълбините душата на моряка.

Едно момче порасна, завинаги забравило

 

пътя към брега, и само споменът остана

за незавърналия се баща и лодката,

която беше спътникът му в чакането,,,

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Злати - 🌹❣️
  • Тъжно и вълнуващо! Харесва ми!
  • Пепиии, благодаря ти!
  • "Старите лодки
    Една надежда отплувала
    като старите лодки на кея.
    Морския бриз все е влюбен,
    платната окъсани се ветреят.
    В греблата тишина е замряла,
    само спомени пазят вълните
    за лодкаря морето възпявал,
    изгубил мечти в дълбините.
    Чул омайния глас на русалки,
    търсел своята вярна изгора.
    Любовта му в морето израсла
    се разбила с вълните в прибоя.
    В старите лодки времето спря
    безплътни видения в мрака.
    Сенки на лодки, една тишина…
    …любовта си рибарят все чака.
    Скитница © Всички права запазени"
    29.07.2023 - преди 1 година! Какво съвпадение!
  • Ето го
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/starite-lodki-5
  • Скити - дай го тука целия направо, припомни го, моля! 🙏
  • Пепи, много ми хареса! Красиви картини, с тъжен финал!
    И ми напомни за един мой стих!
Предложения
: ??:??