Старата ми песен
Явното бездействие съсипва -
писват ми измамите в съня.
Отровните ѝ, женските игрички
пропиват се в сърцето ми - кървя.
Но ти не виждаш нищичко нередно,
макар да е неискрена и с теб.
,,Харесва ми вниманието” - честно?
Ще бъдеш ли за нея кривоглед?
И пак със теб се занимавам
да пиша нови рими, да форсирам.
Със старата ми песен изоставам,
но няма шанс да спра да репетирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ