1.05.2021 г., 15:41 ч.

Старата улица 

  Поезия » Оди и поеми
312 0 3

 

Старата улица е притихнала...

Сякаш заспала е, някакъв сън дълбок.

Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...

В старите, свои стъпки вървя...

Гледам я сякаш, някак си... от далеко

Спомени, чувства,

обратно в сърцето се втурват...

Детството мое, тя знае добре!

Тихичко стъпвам... Зная, стара е...

Аз остарях, а със всички ни -

бавно и тя остаря!

Много посрещна, много изпрати!

Всяка раздяла и беше

откъртена буца душа...

Църквата тук е, липите и бора..

Джанката, двете бели брези..

Тука са... Те са си тука...

Високи и променени

С мене са расли...

Даже безшумно да стъпвам -

пак ме познават!

Тихо си шепнат... "Детето дойде си!"

А то, детето, с побеляла коса,

още отвътре в мене живее...

Прави се, някак си, на помъдряла жена...

Тъпче си всичко навътре в душата...

Спомня си всяко разранено коляно...

Спомня си всяка детска игра...

Всичко невинно - тук, на таз улица спряло...

Всичко, що беше мечта и дете...

Тука, със мама и татко остана

Тук си живее дори и сега...

Старата улица, ... тя не забравя!

Нищо, че чужди стъпки отмерва сега...

Старите наши и тях ги познава...

Къта ги, крие ги - история пише!

Част са от нейната стара душа

С нея... остават завинаги

нашите детски сърца...

Valentina N.V. ( Mitova)

29/04/2021

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Миночка и ИнаКалина! Весели празници!
  • Белези от детството, стари мои белези
    прах от пътища навред
    твои са и босите, босите ми глезени
    тих е споменът ми блед...
  • Спомени тъжни и много важни за нас, още от детството.Много хубаво стихо! Весели празници!
Предложения
: ??:??