Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е, някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя...
Гледам я сякаш, някак си... от далеко
Спомени, чувства,
обратно в сърцето се втурват...
Детството мое, тя знае добре!
Тихичко стъпвам... Зная, стара е...
Аз остарях, а със всички ни -
бавно и тя остаря!
Много посрещна, много изпрати!
Всяка раздяла и беше
откъртена буца душа...
Църквата тук е, липите и бора..
Джанката, двете бели брези..
Тука са... Те са си тука...
Високи и променени
С мене са расли...
Даже безшумно да стъпвам -
пак ме познават!
Тихо си шепнат... "Детето дойде си!"
А то, детето, с побеляла коса,
още отвътре в мене живее...
Прави се, някак си, на помъдряла жена...
Тъпче си всичко навътре в душата...
Спомня си всяко разранено коляно...
Спомня си всяка детска игра...
Всичко невинно - тук, на таз улица спряло...
Всичко, що беше мечта и дете...
Тука, със мама и татко остана
Тук си живее дори и сега...
Старата улица, ... тя не забравя!
Нищо, че чужди стъпки отмерва сега...
Старите наши и тях ги познава...
Къта ги, крие ги - история пише!
Част са от нейната стара душа
С нея... остават завинаги
нашите детски сърца...
Valentina N.V. ( Mitova)
29/04/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
