11.05.2023 г., 16:39

Старчески дом

420 0 1

Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.

Днес, от купата топла
пара вдига любовна,
от сухари попара...
с грижа в крайност, неволна.

Тръпнат старчески пръсти
от горка немощност спрели,
без семейно огнище...
в дом на чужди раздели.

Край прозореца мрачен
ветрове са завили.
Ти, животе  злощастен...
мърдаме, още сме живи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хора изживяват последните си години в старчески дом. За съжаление, нищо не можем да променим. Натъжих се!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...