Старчески дом
Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла
пара вдига любовна,
от сухари попара...
с грижа в крайност, неволна.
Тръпнат старчески пръсти
от горка немощност спрели,
без семейно огнище...
в дом на чужди раздели.
Край прозореца мрачен
ветрове са завили.
Ти, животе злощастен...
мърдаме, още сме живи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени