27.07.2017 г., 11:09

Старчески неволи

487 1 2

Лъчи!
Аз ще съм
                по обувки…
Ти ще си
              по сандали...
А морето ще гали
                            със длани
            остарели
очи...
Блести!
           Побелели коси
                                 ще докосвам

                                                     с наслада.
                                     А нирвана
                        ще бълва
            искри и
вълни.
Хвани
          ми
              ръката.
                        Свали

                     ми
        звездата.
Ще
    чакам
            дъгата...
Нали съм мечтател...
Мълчи!
А душата се смаля...
                            А душата се смаля...
Хоризонта е кален...
                              Хоризонта е кален...
И във него горим...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...