2.08.2005 г., 9:03

Старецът край морето

1.1K 0 4
Старецът край морето

Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина.

На пристанището лодките в редица
строени, потайни, сякаш още спят.
Не се чува смях на малки дечица
дори вълноломите гузно мълчат.

А приседнал на пейката отсреща
някакъв старец се взира в простора.
В очите му святка влага гореща
незабележима за другите хора.

Две старчески устни потрепват едва,
две сърца бият- в едното кръв
а в другото солена морска вода.
Старецът въздиша и заговаря пръв:

“Приятелю, в сърцето ми живее
Прекрасния спомен за минали дни
Нашият кораб в душата ми грее
И като слънце ме облива в лъчи.

Сега не са живи онези моряци,
Нашия кораб ти отдавна взе
Но споменът за гордите юнаци
Все тъй живее в моето сърце.”

Морето потрепва сякаш виновно
И тихо нашепва с гласа на вълните:
“Времето беше такова- съдбовно,
прости ми старче, данъка на дните!”

Слънцето вече се вдига, закача
С нежни ласки гърба на вълните.
Някакъв старец по пясъка крачи
С морска пяна, вплетена в косите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жоре,браво очарована съм не само от стихотворението ти,ами също ,че те виждам и в този сайт,дано се сетиш за мен по името и данните страхотно произведение,както и всички останали успех
  • Много ми хареса
  • лазурно и с толкова обич ... поздравления !
  • Докосващо,нежно,тъжно и красиво.Поздравления

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...