Aug 2, 2005, 9:03 AM
Старецът край морето
Старецът край морето
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина.
На пристанището лодките в редица
строени, потайни, сякаш още спят.
Не се чува смях на малки дечица
дори вълноломите гузно мълчат.
А приседнал на пейката отсреща
някакъв старец се взира в простора.
В очите му святка влага гореща
незабележима за другите хора.
Две старчески устни потрепват едва,
две сърца бият- в едното кръв
а в другото солена морска вода.
Старецът въздиша и заговаря пръв:
“Приятелю, в сърцето ми живее
Прекрасния спомен за минали дни
Нашият кораб в душата ми грее
И като слънце ме облива в лъчи.
Сега не са живи онези моряци,
Нашия кораб ти отдавна взе
Но споменът за гордите юнаци
Все тъй живее в моето сърце.”
Морето потрепва сякаш виновно
И тихо нашепва с гласа на вълните:
“Времето беше такова- съдбовно,
прости ми старче, данъка на дните!”
Слънцето вече се вдига, закача
С нежни ласки гърба на вълните.
Някакъв старец по пясъка крачи
С морска пяна, вплетена в косите.
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина.
На пристанището лодките в редица
строени, потайни, сякаш още спят.
Не се чува смях на малки дечица
дори вълноломите гузно мълчат.
А приседнал на пейката отсреща
някакъв старец се взира в простора.
В очите му святка влага гореща
незабележима за другите хора.
Две старчески устни потрепват едва,
две сърца бият- в едното кръв
а в другото солена морска вода.
Старецът въздиша и заговаря пръв:
“Приятелю, в сърцето ми живее
Прекрасния спомен за минали дни
Нашият кораб в душата ми грее
И като слънце ме облива в лъчи.
Сега не са живи онези моряци,
Нашия кораб ти отдавна взе
Но споменът за гордите юнаци
Все тъй живее в моето сърце.”
Морето потрепва сякаш виновно
И тихо нашепва с гласа на вълните:
“Времето беше такова- съдбовно,
прости ми старче, данъка на дните!”
Слънцето вече се вдига, закача
С нежни ласки гърба на вълните.
Някакъв старец по пясъка крачи
С морска пяна, вплетена в косите.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Жоре,браво
очарована съм не само от стихотворението ти,ами също ,че те виждам и в този сайт,дано се сетиш за мен по името и данните страхотно произведение,както и всички останали успех -
Много ми хареса
-
лазурно и с толкова обич ... поздравления !
-
Докосващо,нежно,тъжно и красиво.Поздравления
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
