Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила,
помни само ръцете им топли и устните.
Мили спомени- дават ѝ сила
за мига, в който този свят ще напусне.
Тя от прага се взира във залеза.
Само старата котка се гуши до нея.
И унесена в мисли, не забелязва,
че небето над тях чернее. ...