Старицата

Jan 4, 2020, 7:42 AM

Poetry » Phylosophy

5.0 / 4

928 0 2

Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила,
помни само ръцете им топли и устните.
Мили спомени- дават ѝ сила
за мига, в който този свят ще напусне.
Тя от прага се взира във залеза.
Само старата котка се гуши до нея.
И унесена в мисли, не забелязва,
че небето над тях чернее. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Черна сянка
If I...

"If I..." If I were a poet I would write ......
Undoing

Maybe it is I after all, who chose this life to watch time dissolve flesh and stone, undoing this bo...
Unanswered

Did I forget the beauty of dreaming for love? No, I never, ever did, I just found out that love is d...

More works »