29.08.2007 г., 0:06 ч.

Старицата и кучето  

  Поезия
1022 0 38

                                 Старицата  и  кучето



     Беше  мразовита  вечер,
     когато  кучката   умря.
     Свойте  осем  кученца
     обречени  остави

     тя.
    
     Тъй  пухкави, красиви
     любимци на  квартала  бяха  те...!!!
     Но  имаше...

     едно  от  тях -
     почти  неживо,
     обсипано  с бълхи

     и  куцо,

     със  едно  краче...
     За  дни   и  седемте
     започнаха  да го  отритват
     и  то  от страх  в   студа,
     дори  бе  спряло да  скимти.
     Нощем  всички топлеха  се  вкупом,
     със  големи, тъжни   очи
     то  стоеше всред всички - самичко...


     Една... глухоняма  старица

     дошла  от  Въздуха  сякаш,  веднъж
     до  него  се  спря 
     и  достолепно  му  сложи 

     паничка...


    Болка  на  Ангел,  в   човешка същност прикрита...
    Тя  отдавна
    бе загубила  своя мъж...
    Като че  туй  едва  оживяло  кутре

    озари  лицето  и  свито...
    И  двамата  станаха  мигом
    първи  другари...


    Неведом смисъл...  
    който  ще  накара
    и  превърне


    в   дух  неземен
    най-отритнатия скитник...
    Че  повече  от всички  грозна
    таз   несретница
    в   рода  човешки  беше...
    Но  само  тя  видя
    във  тъжното  лице
    сълзите,
    за другите  незримо  скрити...
    Че  всяка  искрена  сълза
    във  ехото  на  Съвестта  гореше...
    И  минаха  години  от тогаз...
    И  двамата
    другари  си  останаха..


    Веднъж -


    бе  най-обикновен  предиобяд  на  Есента.
    Старицата  във  своята  колиба  бе  заспала,
    забравила  треските  тлеещи -
    от през нощта -
    обзето  беше  всичко  мигом
    от  пожара.
    Минаващите  хора  гледаха  безпомощни...
    И  никой не посмя
    старицата нещастна  да спаси,
    до  огъня   с  ръце  да  се  допре.`
    Но  Мъката   в  Сърцето  има  кой  да  види!!!

    И  кучето -
    кой  нрава  му  ще  разбере?!?!?
    Преди  да  рухнат 
    гнилите  греди   и  керемидите,

    отиде
 
    то -
   
  
    със  своята  стопанка -
  

  
    да  умре...
    

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??