Стои старикът изморен
Във своята безлюдна стая
От живот в лишения сломен
Седи самотен и мечтае
Не вижда нищо от години
Но всяко кътче в къщата си знае
А съзнанието му безброй картини
Безспир чертае ли чертае
Ето слънцето огрява
Небето синьо със лъчи златисти
А от земята срамежливо се подава
Крехко цвете с нежни листи ...