Старикът
Стои старикът изморен
Във своята безлюдна стая
От живот в лишения сломен
Седи самотен и мечтае
Не вижда нищо от години
Но всяко кътче в къщата си знае
А съзнанието му безброй картини
Безспир чертае ли чертае
Ето слънцето огрява
Небето синьо със лъчи златисти
А от земята срамежливо се подава
Крехко цвете с нежни листи
Мушица прожужава близко
Пчела от тичинките пие
Цветчето се покланя ниско
В росата чашката си да измие
А там на пейката седи красива
Девойка чиста като сняг
От нежност й усмивката прелива
За обич чака искрен знак
В скута й разтворена е книга
Със листа изпъстрени с мечти
От там й смел герой намига
През бури страшни докато лети
Ръцете бели като мляко
Разгръщат страниците търпеливо
Защото тайна крие всяка
За бъдещето й така щастливо
Старикът се усмихва носталгично
На спомена за свойта дъщеря
Но в реалността е всичко тъй различно -
Отдавна го забрави тя
Сега живее във чужбина
Със съпруга си - богат злодей
Без да каже си замина
Без писмо и знак къдей
Картина нова се подава
От съзнанието изтерзано
В жива форма се явява
Споменът за друго преживяно
На дивана избелял от залези
Седи усмихната жена
Лицето й покрито е със белези -
Бръчици издайници на възрастта
Поглежда към старика срамежливо
Както някога преди това
И в лицето му вежливо
Намира спомен благ за младостта
Вървяха двама неразделни
През парка с дъхави цветя
И бяха вечерите им неделни
Откраднат миг от вечността
А днес неделите са сиви
Празен е диванът избелял
Няма ги очите срамежливи
Отдавна старецът е овдовял
Споменът го води към мечтание
За път към бъдещето ново
Последно е това ридание -
Изчезва в мрака и готово
Ето чака го сърдита
Последната самотна нощ
Смъртта ще дойде бeз да пита
Денят добър ли бил е или лош...
И ляга старецът усмихнат
Със спокоен лик пред вечността
И когато спомените му утихнат
Ще поеме своя път в нощта
© Тинка Това All rights reserved.
