29.07.2023 г., 17:14 ч.

Старите лодки 

  Поезия » Друга
270 2 13

Една надежда отплувала

като старите лодки на кея.

Морския бриз все е влюбен,

платната окъсани се ветреят.

В греблата тишина е замряла,

само спомени пазят вълните

за лодкаря морето възпявал,

изгубил мечти в дълбините.

Чул омайния глас на русалки,

търсел своята вярна изгора.

Любовта му в морето израсла

се разбила с вълните в прибоя.

В старите лодки времето спря

безплътни видения в мрака.

Сенки на лодки, една тишина…

…любовта си рибарят все чака.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за посещението!
  • Поздравления за чудната творба! Много ми хареса!
  • Кате, Жени, Пепи, благодаря ви! Кате, радвам се, че стихчето ми е предизвикало такива асоциации!
    Хубав ден, момичета!
  • Хубаво е...
  • Колко е хубаво, Скити...
  • Много, много ми хареса. Имаме си една любима скамейка до кея и там си сядаме и наблюдаваме точно това, което си описала, но много поетично.
  • Мари, радвам се, че понякога се спираш на моите стихчета! Благодаря, за милите думи!
  • Старите лодки още люлеят скъпите ни спомени и търсят надежда дори в прибоя на дните. Усетих много силна чувственост в тези редове и те поздравявам, миличка Скити!💖
  • Иван, Георги, Люси, Ники, радвам се, че посещавате страничката ми и ви благодаря за споделените усещания!
    Имайте хубав ден и едно вълшебно лято!
  • Разкош, Скити!
    Много е хубаво!
  • Красиво, истинско. Развълнува ме 🐬🐟🐳
  • Дали русалки, дали горски нимфи, мъжете сме си влюбчиви, но смелите не чакаме...
    Хубав стих, понесен от вълните, като лодка.
    Поздравявам те.
  • Много ме хареса! Поздравления, Скитница!
Предложения
: ??:??