Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла,
само спомени пазят вълните
за лодкаря морето възпявал,
изгубил мечти в дълбините.
Чул омайния глас на русалки,
търсел своята вярна изгора.
Любовта му в морето израсла
се разбила с вълните в прибоя.
В старите лодки времето спря
безплътни видения в мрака.
Сенки на лодки, една тишина…
…любовта си рибарят все чака.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
