9.10.2012 г., 15:32

Старият булдог

1.1K 0 2

                                                         БАСНЯ

 

  СТАРИЯТ БУЛДОГ

 

Един  булдог

                    от ранг висок

започна странен, досущ човешки

                                монолог:

 - Живея от години тук,

в разкош,

в апартамент голям,

в компанията на моя господар

 и имам всичко.

Доволен съм

и няма за какво да се тревожа.

(Живея като истински велможа).

Само едно-едничко ме прави неспокоен:

дали в този грозен вид

 и с тая сплескана муцуна

за своя господар съм аз достоен?

 Въобще не знам с тая моя грозота,

пред хората дали не го срамя. -

Говореше си сам,

 изисканият градски дог

 и твърдо в себе си реши

 нещата някак си да промени:

нормален вид да придобие -

тъпотата в себе си да скрие.

 

 Замисли се и... о, чудо!

 (Сърцето му затупа лудо).

 Видът му взе да се променя:

 носът му се изостри,

 очите и ушите друга форма придобиха

 (мръсните петна и те дори се скриха).

 Изчезна всичко грозно.

 От старата разкривена осанка

 нищо не остана.

 Тъпотата на лицето и тя изчезна

(потъна сякаш в някаква си бездна.)

 И ето, от огледалото, което

 винаги стоеше на стената,

  го гледаше не някакъв си стар булдог

  със сбръчкана муцуна и поглед строг,

 а младо граничарско куче

                                  с правилни черти,

със стойка на левент-

изопнато от сила в мощните гърди.

 

Разгледа се внимателно

          предишият стар булдог

и със самочувствието на бог,

застана на вратата господаря си да чака.

 

Не чака дълго.

                             Стопанинът се върна

 и с нежност топла кучето прегърна.

  - О, колко те обичам,

                любимо мое, вярно псе!

Но кой си ти? От где се тука взе?-

извика той и уплашено се дръпна.

 - Не се страхувай, господарю мой!

 Пред теб е старият булдог.

                             От радост тръпна,

че успях да се превърна

  в млад, красив и весел дог!

Да те зарадвам го направих.

Нима в този вид,

                не ти се аз понравих?

 

 - Ах, нещастен, глупав пес,

                                     какво си сторил?

Не си ли ти разбрал, че днес,

                    уродливостта се най-цени?

Какво от туй, че станал си красив

 и славиш се с вярност свята!

Нима не знаеш,

               че в този свят жесток и див

 на преден план е тъпотата!

                                    1983 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...