Старият булдог

                                                         БАСНЯ

  СТАРИЯТ БУЛДОГ

Един  булдог

                    от ранг висок

започна странен, досущ човешки

                                монолог:

 - Живея от години тук,

в разкош,

в апартамент голям,

в компанията на моя господар

 и имам всичко.

Доволен съм

и няма за какво да се тревожа.

(Живея като истински велможа).

Само едно-едничко ме прави неспокоен:

дали в този грозен вид

 и с тая сплескана муцуна

за своя господар съм аз достоен?

 Въобще не знам с тая моя грозота,

пред хората дали не го срамя. -

Говореше си сам,

 изисканият градски дог

 и твърдо в себе си реши

 нещата някак си да промени:

нормален вид да придобие -

тъпотата в себе си да скрие.

 Замисли се и... о, чудо!

 (Сърцето му затупа лудо).

 Видът му взе да се променя:

 носът му се изостри,

 очите и ушите друга форма придобиха

 (мръсните петна и те дори се скриха).

 Изчезна всичко грозно.

 От старата разкривена осанка

 нищо не остана.

 Тъпотата на лицето и тя изчезна

(потъна сякаш в някаква си бездна.)

 И ето, от огледалото, което

 винаги стоеше на стената,

  го гледаше не някакъв си стар булдог

  със сбръчкана муцуна и поглед строг,

 а младо граничарско куче

                                  с правилни черти,

със стойка на левент-

изопнато от сила в мощните гърди.

Разгледа се внимателно

          предишият стар булдог

и със самочувствието на бог,

застана на вратата господаря си да чака.

Не чака дълго.

                             Стопанинът се върна

 и с нежност топла кучето прегърна.

  - О, колко те обичам,

                любимо мое, вярно псе!

Но кой си ти? От где се тука взе?-

извика той и уплашено се дръпна.

 - Не се страхувай, господарю мой!

 Пред теб е старият булдог.

                             От радост тръпна,

че успях да се превърна

  в млад, красив и весел дог!

Да те зарадвам го направих.

Нима в този вид,

                не ти се аз понравих?

 - Ах, нещастен, глупав пес,

                                     какво си сторил?

Не си ли ти разбрал, че днес,

                    уродливостта се най-цени?

Какво от туй, че станал си красив

 и славиш се с вярност свята!

Нима не знаеш,

               че в този свят жесток и див

 на преден план е тъпотата!

                                    1983 г.