Старият дъб
Старият дъб
посвещавам на теб, моя любов
В смълчаният парк,
все на същото място
стои си нашата пейка.
Под старият дъб.
Сядам...Както преди 20 години.
Неусетно, моят приятел дъбът,
се накланя
и нещо прошепва с вълшебен
и есенен глас.
"Познах те... познах те....-
ти си младият момък
с черни коси от преди 20 години...
А тя...тя къде е?"
Бавно въздишам.
Въздиша и старият дъб
и посипва раменете ми
с есенни, жълти листа.
"Сбогом", прошепвам едва
и поемам по дългата, бяла алея .
А някъде там, зад мен,
и някъде там, назад,
точно зад нашата пейка,
чувам тъжен листопад.
Чувам как плаче старият дъб.
Плаче за една отлетяла любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Павлов Всички права запазени