15.09.2004 г., 1:21

Старият дъб

1.6K 0 1



                        Старият дъб
                         посвещавам на теб, моя любов
                  
              В смълчаният парк,
              все на същото място
              стои си нашата пейка.
              Под старият дъб.
              Сядам...Както преди 20 години.
              Неусетно, моят приятел дъбът,
              се накланя
              и нещо прошепва с вълшебен
              и есенен глас.
              "Познах те... познах те....-
              ти си младият момък          
              с черни коси от преди 20 години...
              А тя...тя къде е?"
              Бавно въздишам.
              Въздиша и старият дъб
              и посипва раменете ми
              с есенни, жълти листа.
              "Сбогом", прошепвам едва
              и поемам по дългата, бяла алея .
              А някъде там, зад мен,
              и някъде там, назад,
              точно зад нашата пейка,
              чувам тъжен листопад.
              Чувам как плаче старият дъб.
              Плаче за една отлетяла любов.
                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох този стих в случайно избраните и със съжаление забелязях, че и любовта на Камен към "Откровения"-та е отлетяла, освен онази, другата...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...