В смълчаният парк, все на същото място стои си нашата пейка. Под старият дъб. Сядам...Както преди 20 години. Неусетно, моят приятел дъбът, се накланя и нещо прошепва с вълшебен и есенен глас. "Познах те... познах те....- ти си младият момък с черни коси от преди 20 години... А тя...тя къде е?" Бавно въздишам. Въздиша и старият дъб и посипва раменете ми с есенни, жълти листа. "Сбогом", прошепвам едва и поемам по дългата, бяла алея . А някъде там, зад мен, и някъде там, назад, точно зад нашата пейка, чувам тъжен листопад. Чувам как плаче старият дъб. Плаче за една отлетяла любов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.