19.08.2014 г., 12:17  

Старият Рак...

506 0 1

 

Старият Рак...

 

Морето дишаше смутено

света изпълнило със тътен

и всяка кипнала вълна

със ярост удряща брега

разбиваше се в образ смътен...

 

И с тия образи внезапни

Животът в ритъм неспокоен-

объркан пъзел подреди,

но смесил: “после” и “ преди”,

заливаше ме с дъжд прибоен...

 

С тъга залязващото слънце

за миг поспря- да се опомни

и освети една вълна,

а тя щастлива засия

и хукна да разправя спомени.

 

Когато Вятърът я хвърли

със смях в прибоя на скалите-

вълната, като на шега

за миг превърната в дъга,

бе най-красива сред вълните...

 

Дори след залеза остана

морето стихнало да свети,

а с отразена светлина

в небето, даже без луна,

играеха си цветовете...

 

И въздухът, събирал дълго

от светлината, бе прозрачен,

а галено от бризов лъх

морето бе стаило дъх-

и видим бе над него здрача...     

 

... Аз търсех в пясъка следите

от друго Време, тъй далечно,

но на притихналия бряг

от старост понакуцващ Рак

(по-стар и от самата Вечност)

 

със дрезгав глас ме заговори:

-Така отдавна те очаквам.

Защо уплаши се сега?...

Нима дори не ме позна?...

Добре съм и не се оплаквам...

 

-О боже мой, познах те скъпи-

ти мойта Младост си самотна!...

Оставих те на този бряг,

а днес аз искам си те пак:

със всичко минало в Живота...

 

... Но бързо притъмня морето,

оная светлина залезе,

закуца Рака заднешком

и сам пое към своя дом:

вълна го грабна...

                                 И отнесе...

 

Коста Качев.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За да го върне подмладен
    за среща с новия му ден

    Поздрави, докторе! Дано не се засегнеш от закачливото продължение

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...