Тук сякаш даже времето е спряло,
усукано във паяжини тежки,
а миналото тихо е заспало
в ненарушим покой, почти мъртвешки.
Отдавна крак човешки не е стъпвал
в прахта от спомените напластени
и тишината звук не е разкъсвал
във въздуха от застояло време.
И само нощем, щом домът заспива,
изпод гредите оживяват сенки -
откъм прозорчето луната дива
ги режисира във неземни сценки. ...