15.10.2022 г., 7:43 ч.

Старо кино 

  Поезия
5.0 (9)
527 5 17
Когато свършат сълзите
и раните спрат да кървят,
сливат се нощите с дните,
уморени звезди не блестят.
Когато спомени греят
и зъзне сърцето от студ,
птиците плачат, не пеят,
сливат се север и юг.
Вятърът вяло танцува
с листата последния танц,
предзимно луната изплува,
животът замрял е в забавен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Предложения
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
  • Колко тежи онази самотна сълза, спотаена във крайчеца на окото, която неволно се спуска в нощта, раз...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...

Още произведения »