popolo (Илиян)
214 129
13.07.2017 г., 11:41 ч.

Старо вино 

  Поезия » Любовна
452 0 2

Мислите си в ъгъла наказах, 

защото само с теб се занимават,

а те стоят и гледат ме с омраза.

Ох, зная, много трудно ми прощават

подлостта, с която се опитвам 

често във рубинени ритони

да ги наливам като старо вино

далеч от устните ти с цвят на пролет.

Заключих в гърдите си въздишката

пробождаща ме с облак от кристали

и забраних на очите си да виждат бяло,

а на усмивката – да бъде истинска...

 

Но ето идваш ти, кокетно-недостъпна

сред дъхави цветя и клони.

Разкаян,

името ти шъпна...

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??