Старо вино
Мислите си в ъгъла наказах,
защото само с теб се занимават,
а те стоят и гледат ме с омраза.
Ох, зная, много трудно ми прощават
подлостта, с която се опитвам
често във рубинени ритони
да ги наливам като старо вино
далеч от устните ти с цвят на пролет.
Заключих в гърдите си въздишката
пробождаща ме с облак от кристали
и забраних на очите си да виждат бяло,
а на усмивката – да бъде истинска...
Но ето идваш ти, кокетно-недостъпна
сред дъхави цветя и клони.
Разкаян,
името ти шъпна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
