popolo (Илиян)
214 129
Jul 13, 2017, 11:41 AM

Старо вино 

  Poetry » Love
450 0 2

Мислите си в ъгъла наказах, 

защото само с теб се занимават,

а те стоят и гледат ме с омраза.

Ох, зная, много трудно ми прощават

подлостта, с която се опитвам 

често във рубинени ритони

да ги наливам като старо вино

далеч от устните ти с цвят на пролет.

Заключих в гърдите си въздишката

пробождаща ме с облак от кристали

и забраних на очите си да виждат бяло,

а на усмивката – да бъде истинска...

 

Но ето идваш ти, кокетно-недостъпна

сред дъхави цветя и клони.

Разкаян,

името ти шъпна...

© Илиян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??