popolo (Илиян) popolo (Илиян)
12 214
13 jul 2017, 11:41

Старо вино

728 0 2

Мислите си в ъгъла наказах, 

защото само с теб се занимават,

а те стоят и гледат ме с омраза.

Ох, зная, много трудно ми прощават

подлостта, с която се опитвам 

често във рубинени ритони

да ги наливам като старо вино

далеч от устните ти с цвят на пролет.

Заключих в гърдите си въздишката

пробождаща ме с облак от кристали

и забраних на очите си да виждат бяло,

а на усмивката – да бъде истинска...

 

Но ето идваш ти, кокетно-недостъпна

сред дъхави цветя и клони.

Разкаян,

името ти шъпна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0