popolo (Илиян)
214 129
13 jul 2017, 11:41

Старо вино 

  Poesía » De amor
524 0 2

Мислите си в ъгъла наказах, 

защото само с теб се занимават,

а те стоят и гледат ме с омраза.

Ох, зная, много трудно ми прощават

подлостта, с която се опитвам 

често във рубинени ритони

да ги наливам като старо вино

далеч от устните ти с цвят на пролет.

Заключих в гърдите си въздишката

пробождаща ме с облак от кристали

и забраних на очите си да виждат бяло,

а на усмивката – да бъде истинска...

 

Но ето идваш ти, кокетно-недостъпна

сред дъхави цветя и клони.

Разкаян,

името ти шъпна...

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??