Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите,
грамофонът макар че не свири.
Пиша с молив писма и ги пъхам в бутилките
от изпити по плажове бири.
Старомодна съм. Снимки нареждам в албумите
със олющени вече корици.
Връзвам още на старите орехи люлките
и наплитам от вълна терлици.
Старомодна съм. Късам листа от лайкучките,
за да видя дали ме обичаш.
И на сача от глина приготвям най-вкусните
палачинки със сладко от вишни.
Старомодна съм. Боса вървя по поляните,
тананикам си песните птичи.
Днес модерно е дните да са дигитални.
Старомодно е да са първични.
© Диана Фъртунова Всички права запазени