Старомомински
Денят е безкрайност от светлина
и купища лични акценти.
Валентин Йорданов
Искам твоят Ден да бъде
спътника ми във живота,
да ми е присъда -
на Любов и доживотна.
Можеш ли да го направиш
мъж от плът човешка,
мащехите да забрави,
да не бъде само пешка
във играта им жестока
и разменна стока?
Да не трябва да спасявам
кожата му тънка, жалка
и, спасен, да го дарявам
на поредната нахалка.
После тя да се присмива
със злорадство и ехидност,
че била съм придирчива
и до смърт наивна.
И не вижда тя навярно,
вятърна притворка,
силна и коварна,
че е мъж във рокля.
И ще има радост
с всичките балони,
даже вечна младост...
с Дама в панталони.
Аз - ще чакам кротка,
нежна и смирена.
По-добре самотна -
зле непридружена.
17.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
