Беше тя поема, беше жар.
Захвърлена на пътя, сломена.
Вижте я сега, опечалена.
За колко мига тъй неповторима
огряваше нощта, като луна.
Беше несравнима, дори и със звезда.
Не посегнах ръка да ù подам, а и тя не ме позна.
Отминах и зад ъгъла се скрих.
Тежко ми стана, бързо си простих.
Беше тя и млада, и стихия, вихър.
Като изваяна от восък беше.
Песен вечно непозната, ...