Опитвах се да стъпвам в преспите на пръсти,
а след това в снега заравях колена.
Този декември падна сняг до кръста
и къщата потъна в самота.
И само аз и ти останахме до огъня.
Останахме да го кладем със спомени.
А децата си проправиха тунели
и тръгнаха нанякъде. Къде ли?...
Очакваше се зимата да бъде дълга.
И ние хранехме се със надежда -
да видим първо пролетно кокиче
под стряхата ни да поглежда. ...