Старостта преминава
Старостта премина
бавно край мен.
Баба и дядо
ръцете си хванали.
Товарът житейски
по равно смален,
между него и нея
с дните си сраснали.
Плахо пристъпват,
но гордост личи
в стъпките ситни,
така неуверени,
в косите сребристи -
щастливите дни,
в раменете отрудени-
тежките спомени.
Старостта премина
достойно край мен.
В сърцата им - слънце.
В очите им - благост.
Те крачат към утре
както преди.
Ръка под ръка...
с преживяната младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
