Старостта премина
бавно край мен.
Баба и дядо
ръцете си хванали.
Товарът житейски
по равно смален,
между него и нея
с дните си сраснали.
Плахо пристъпват,
но гордост личи
в стъпките ситни,
така неуверени,
в косите сребристи -
щастливите дни,
в раменете отрудени-
тежките спомени.
Старостта премина
достойно край мен.
В сърцата им - слънце.
В очите им - благост.
Те крачат към утре
както преди.
Ръка под ръка...
с преживяната младост.
© Таня Мезева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
