27.05.2017 г., 0:14

Статукво

1.3K 11 32

При мен нещата идват някак късно.

Мама ме родила в края на деня.

Цветята жаля, не искам да ги късам.

И все по-трудно ми е да се променя.

 

При мен събитията бавно отзвучават...

Обвинявам се в злопаметство дори!

Дори за любовта си укор получавам.

Полученото-трайно, неизменно ме гори.

 

Понякога ме питат: "Май си тъжен?"

"Какво те мъчи; и защо мълчиш!?"

Не искам и не ми се лъже

гледат ли ме искрени очи.

 

При мен нещата идват някак късно...

Но наслагват дълго жарки цветове.

За зимата събирам топли късове.

И дишат в мене елегични ветрове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Люси!А може би живеем в паралелни пространства...Но любовта е съпреживяване, което игнорира времето. И странства между вселената на нашите души...
  • Харесвам как пишеш, и още повече темите ти... често са ми особино близки... и аз така събирам мигове и помня дълго, дълго и прекрасното и тъжното. Поздравления за това, че си го изказал така хубаво!
  • Благодаря, Роби! Опитвам се и аз да кажа своите послания.
  • Възхищавам се на високото поетично майсторство,винаги когато те чета, Стойчо!...Браво!...
  • Благодаря ви, Геновева и Ирина! Когато човек е весел, може да се разсее и опияни.Но когато е тъжен:осмисля неотплували въпроси.😥

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...