При мен нещата идват някак късно.
Мама ме родила в края на деня.
Цветята жаля, не искам да ги късам.
И все по-трудно ми е да се променя.
При мен събитията бавно отзвучават...
Обвинявам се в злопаметство дори!
Дори за любовта си укор получавам.
Полученото-трайно, неизменно ме гори.
Понякога ме питат: "Май си тъжен?"
"Какво те мъчи; и защо мълчиш!?"
Не искам и не ми се лъже
гледат ли ме искрени очи. ...