Ставам празник, щом нужна съм някому
Като пролетни бързеи дните
ми припяват със своя си глас,
календарът брои им следите,
а по сърцето белязвам ги аз.
Ден след ден във букет теменужен
свивам късчета синьо небе,
ставам празник, щом нужна съм някому
и му паля свещичка от свойто сърце.
Всеки делник усмихвам по своему,
и от всеки по малко крада.
Днес по зрънце любов и за двама ни,
утре от слънцето къс топлина.
Стръкче радост във джоба си скривам,
ако срещна измъчена, тъжна душа,
та да имам какво от сърце да положа
във протегнатата към мене ръка.
Не ревнувай, че давам от себе си.
теб обичам, ти знаеш и аз знам,
ще ни е топло щом с тебе сме заедно,
и пак ще има какво да раздам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
