Стая № 7
СТАЯ № 7
Небето се намества – да вали.
Затътриха се облаците с тътени.
С теб – в хостелчето "Третите петли",
във стая № 7 Бог прикъта ни.
Румсървисът почерпи с липов чай.
Май, те хареса и администраторът? –
щом лека нощ ни пожела – без край,
и да те пазя! – от дъжда и вятъра.
Додето смъкваш бялото шалте,
се сринах на диванчето – връз губера.
И гледах те – с тих поглед на дете,
разбрало, че във мен си яко влюбена.
След миг ще срешеш своите коси.
Червилото ще снемеш със памучето.
И вече няма кой да ме спаси! –
ще си мълча какво ми се е случило.
Доде дъждът в улука си тече,
с теб бяхме просто ангели прокудени.
Бях тъй щастлив във седмото стайче! –
щом Третият петел от сън събуди ни.
Летях – и кацах на автопилот
връз твоите герданчета нанизани.
Еее-х, де да можех, мила, цял живот! –
с теб да посрещам идещите изгреви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
усмихваш и го правиш с лекота!