Vintersorg (Георги)
46 76
23.08.2007 г., 22:43 ч.

Стената 

  Поезия
699 0 5

Стената

 

Ето я – груба, внушителна, зла,

с перверзна усмивка бетонено сива.

Убива мечти и къса крила,

а после над мъката се надсмива.

 

Колко я драхме с нокти, с ръце,

колко тунели под нея дълбахме.

Напразно – зловещото й лице

да заличим така и не успяхме.

 

Накрая я разбихме със глави -

натрошихме я на хиляди парчета.

Мислехме, че малко ще кървим

и ще литнем пак, от устрем обзети.

 

Ала уви, такава ни е съдбата -

дълбоко в изтормозените си души

носим по едно парче от Стената,

което бавно, но сигурно ги руши.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина силен стих! Браво, Георги! Важното е да има воля за победа, а то следи винаги и след всичко остават, няма как! Поздрави!
  • Много силен стих...
  • Напомни ми за друг стих, добър също като твоя - "... смело ще напиша върху Стената - това е само Стена и нищо друго"
    Поздрав за истинската поезия!
  • Невероятно силно е усещането за поезия.Много ме радват стиховете ти. С обич.
  • Браво!
    Страхотно е!
Предложения
: ??:??