Стената
Стената
Ето я – груба, внушителна, зла,
с перверзна усмивка бетонено сива.
Убива мечти и къса крила,
а после над мъката се надсмива.
Колко я драхме с нокти, с ръце,
колко тунели под нея дълбахме.
Напразно – зловещото й лице
да заличим така и не успяхме.
Накрая я разбихме със глави -
натрошихме я на хиляди парчета.
Мислехме, че малко ще кървим
и ще литнем пак, от устрем обзети.
Ала уви, такава ни е съдбата -
дълбоко в изтормозените си души
носим по едно парче от Стената,
което бавно, но сигурно ги руши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
Поздрави!
