Стената

4.06.2024 г., 20:45 ч.

Поезия » Друга

181 2 2

Като партизанин пратиха ме на съд,

без да чуят каква е моята воля.
"За теб спасението е смърт!" -

посочиха ме с пръст и ме пратиха на двора.

Войници ме взеха - шестима на брой
и мълчаливо зад мене вървяха.
Поведоха ме по мрачния коридор,
а очите им с безизразност ме следяха.

Като бесни кучета надаваха вой -
конвоят от предатели чакащи разплата.
Така и не се вписах в покорния им строй,
затова с кръв ще си платя цената.

Отдалече зърнах бетонната стена,
със страхът бяхме двама непознати.
Те бяха много, а аз - макар и една,
пред лицето на смъртта дори не потрепнах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.