Стената
Като партизанин пратиха ме на съд,
без да чуят каква е моята воля.
"За теб спасението е смърт!" -
посочиха ме с пръст и ме пратиха на двора.
Войници ме взеха - шестима на брой
и мълчаливо зад мене вървяха.
Поведоха ме по мрачния коридор,
а очите им с безизразност ме следяха.
Като бесни кучета надаваха вой -
конвоят от предатели чакащи разплата.
Така и не се вписах в покорния им строй,
затова с кръв ще си платя цената.
Отдалече зърнах бетонната стена,
със страхът бяхме двама непознати.
Те бяха много, а аз - макар и една,
пред лицето на смъртта дори не потрепнах.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
