Стената
И днес сама във ъгъла стоя,
и днес пукнатините по тавана тихичко броя.
Всеки е навел унил глава,
бърза да се скрие от дъжда.
А той барабани по ламарината
да подчертае сякаш, че се чувствам срината.
Всеки къравави ръце в джобове крие
и търси хлебна гума, за да ме изтрие.
Аз тичам, гонят те.
За миг съм пак изплашено дете.
Впервам поглед в мрака -
ето я СТЕНАТА.
Построена от счупената ми тъга
и от Окаяна надежда,
облечена в разкъсани одежди,
а може би и от "младежките" разочарования,
загубили отдавна своето очарование.
Стигнах до СТЕНАТА.
Ще я прескоча яростно,
ще затръшна врата и това ще бъде КРАЯТ!
Ще ги оставя навън злобно да лаят!
И няма сълзи да проливам, ще крещя!
Не ще ме хвърлят толкоз лесно във пещта!
Ще съм сама, макар и с тях.
Ще остане далече назад моят страх!
Защото вече да отстъпвам няма накъде,
а яростта ми тихо ме зове.
Вик, сподавен в тишината.
Хлад изгаря им гърлата!
Писъкът спира по средата -
отдавна е погубена душата!
Дърветата и днес са голи като вчера,
но ДНЕС начало е на нова ера!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Всички права запазени
))) и аз ти благодаря за отговора 
