3.07.2006 г., 23:28

СТЕРИЛЕН ОБЯД

860 0 2

Безобидна закачка към mo_face

Аз съм чистичка, стерилна,
дразнещо любвеобвилна.
Фейсовете заядливи-
коментароохотливи,
мачкам си ги за обяд -
туй е моят занаят!
Марля вързвам през устата,
даже и през сетивата,
скалпела ми е стиха,
а пък виличка - смеха.
Първо счуквам ги в хаванче,
после мятам ги в тиганче,
през топлинна обработка,
без секунда да се моткам.
С рими антибактериални,
антивирусонахални,
аз омайвам ги и бая -
със ЕСЕНЦИЯ накрая...
Мо, ако не се боиш -
в рими ще се защитиш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и да го оценяваме само като "стихотворение-закачка", то пак не е лишено от своята художествена стойност. Пълно е с неологизми, които са си направо супер. И заслужава да бъде поместено при произведенията, а не във форума или по пощата. Твърде е конкретно, за да получи 6, но чак пък 2 или 3... Ведро е, много ми допада!
  • Закачката ти Диди усмихва, весело стихче

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...