22.04.2006 г., 15:59

Стига лъжи

1.2K 0 5
Стига лъжи, стига игрички!!!
Кажи ми в очите всичко!!!

Не се оттървай с думите -
от истината боли!!!

Нямам вече, жал към теб,
ти не заслужаваш нищо!!!

За пореден път ти
поигра си и пак ме изигра!!!!

Защо стоиш до мен,
защо ме мъчиш!!!

Махай се не искам
да те виждам,
името ти не искам да чувам!!!

Ти си минало злощастно
и ще изчезнеш като дим!!!

Някой ден,
моята съдба теб ще застигне,
тогава ти ще страдаш,
помощ ще търсиш,
но ръка няма да ти аз подам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО ТЪЖНО НО СЕ СЛУЧВА ЧЕСТО
  • Не дано!Тя не заслужава да страда !
  • Ем за жалост го изживях...и за това и повечето ми произведения са такива тъжни.... дам мерси Романтик но аз ще кажа дано никога повече не страдам .... за всички целувки
  • ...Някой ден,
    моята съдба теб ще застигне,
    тогава ти ще страдаш,
    помощ ще търсиш,
    но ръка няма да ти аз подам!!! ...
    "...В живота всичко се връща
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз."
    С теб мислим еднакво. Същото се опитах и за, по свой начин да кажа в есетата си за протегнатите ръце. Пожелавам ти да не си изживяла написаното от теб!
  • Дени, дано никога не страдаш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...