elituUu (Елица)
65 111
3.04.2011 г., 14:28 ч.

Стига ми 

  Поезия
740 0 4

Опитвах се душата си да скрия

и себе си насила да заставя

с посредственост света си да пропия;

да си записвам, щом забравям.

 

Променях се, да бъда като всички,

но някъде по пътя си изгубих

рецептата на чуждите привички:

и друга бях, а себе си се будех.

 

Загръщах се във сива безразличност,

но не за да се скрия и избягам

от крясъка не нечия циничност,

а себе си да мога да остана

напук на тази, грубата реалност,

която като орис ни застига;

 

душа да нося – нека е банално,

човек да съм – това ми стига.

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поклон и прегръдка от мен,Елица! Невероятно много смисъл има в стиха ти! Много по-важно е да съумееш да запазиш,човешкото в себе си в днешния сив свят на фалш и суета! Поздрави!
  • Невероятен стих! Поздрав!
  • Колко малко е нужно, за да бъдем Човек.... и колко много... всъщност всичко... е да сме Човек...
    Харесах!
  • ужасно е да бъдеш като всички!!! Дано има повече хора с душа...прекрасни стихове,много ми хареса
Предложения
: ??:??